Съвременната геодинамика на Централна Западна България се определя от неотектониката на района, в който доминират процесите на екстензия с генерална посока север-юг. Активните разломни структури в района имат посока изток-запад до СЗ-ЮИ. Тези структури определят и морфологията на областта. Тук попада Софийският грабен, ограничен от няколко разломни структури. От север, това са разломите от Задбалканската разломна система. По тях става издигане на Стара планина и понижаване на Софийското поле, а в източна посока са образувани Задбалканските грабени (полета). От юг, Софийското поле е ограничено от разломите Витошки и Лозенски с разседен характер. Тук е изявена и Искърската дислокация, която е ясно проявена южно от Лозенската планина в северния борд на язовир Искър и продължава в ЮИ посока с характер на ляв отсед. От същата система разломи с посока СЗ-ЮИ са и разломите изявени в северния склон на Родопите и северно от него. Те предопределят образуването на Горнотракийския грабен и Родопите. Тези разломи са част от Маришката разломна система като неотектонска структура. Южно от Софийският грабен като активни се проявява разломите ограничаващи от юг Палакарийския грабен, както и този северозападно от Сапарева баня, който оформя СЗ склон на Рила. Между гр. София и държавната граница с Република Сърбия съществуват редица разломни структури, за които липсват конкретни данни за тяхната съвременна активност. Както показа земетресението в района на гр. Перник през май 2012 г., тези разломи могат да генерират сеизмични събития. Това налага непрекъснат мониторинг на геодинамичните процеси в района.