Механизми на сеизмични събития в района на Централна Западна България

В НИГГГ за района на Централна Западна България са получени механизми на повече от 30 сеизмични събития със сравнително по-голям магнитуд.

Земетресенията с получени фокални механизми в района, т.нар. сеизмична зона София, са 37 на брой (Фиг. 19a). Западно разположените пет земетресения се асоциират по-скоро с Кюстендилската сеизмична зона. На територията на Софийската депресия определените фокални механизма са шест, като те са от нормален разседен тип, някои с малки отседни компоненти и нодалните им плоскости са субпаралелни на бордовете на грабена, разположени на север и на юг. Показателно е, че нодалните равнини на почти всички останали фокални механизма около Софийската котловина следват същото направление запад-северозапад – изток-югоизток на разломяване, включително трите възседни фокални механизма. Наклоните на двете нодални равнини също показват еднотипност при градусите на затъване - средни стойности 51-53°.

Осите на декомпресия (Т-осите) на локалните напрежения за района на Софийската котловина притежават субхоризонтална север-североизток – юг-югозапад ориентация, а Р-осите са субвертикални (фиг. 19b).


Фиг. 19a. Териториално разпределение на 37 фокални механизми в Софийска сеизмична зона

Фиг. 19b. Хоризонтални проекции на осите на компресия Р и декомпресия Т. Тектонска карта: Barrier et al. (2004), Georgiev et al.(2007).

На Фиг. 20а са представени фокалните механизми определени от регистрираното на 22 май 2012 г. край град Перник земетресение (ML = 5.8) и 19 от по-силните от афтършоковата серия (ML≥3). Всички земетресения притежават поне една нодална равнина с направление северозапад – югоизток (средно 311°), която може да бъде приета за разломна (Protopopova, 2013). Това северозапад – югоизточно направление на разломната равнина съвпада с направлението на Пернишкия разлом, като средното затъване на разломната равнина е около 50°. 18 от определените фокални механизми показват дясно разседно разломяване, с малки отседни компоненти, един механизъм е чисто отседен, а най-северозападният е възседен с малка разседна компонента.

Фокалният механизъм на главното събитие е определен от 49 първи встъпления на P-вълната, като се смята, че то е реализирано по разлом без повърхностни изяви, причинено от регионалния екстензионен режим в района (Botev et al., 2013). За екстензионен режим свидетелстват също проекциите на осите на компресия P и екстензия T (фиг. 20b), получени от определените фокални механизми. Осите на опън показват субхоризонтален (средно 15° затъване) екстензионен режим в север-североизток – юг-югозападно направление, като осите на компресия са със средно затъване около 51°.


Фиг. 20a. Териториално разпределение на 20 фокални механизми в Софийска сеизмична зона, Огнище Перник

Фиг. 20b. хоризонтални проекции на осите на компресия Р и декомпресия Т. Тектонска карта: Barrier et al. (2004), Georgiev et al.(2007)