Сеизмични събития в района на Централна Западна България
Историческа сеизмичност в Централна Западна България
Сеизмичността в района на Централна Западна България е обект на особен интерес поради относително високата й активност и близостта й до град София - голямата концентрация на жилищно и промишлено строителство. Историческият преглед на земетръсната активност, показва, че в Софийския район са се реализирали сериозен брой разрушителни земетресения (Вацов, 1902). На 23.04.1818 г. е реализирано земетресението с магнитуд около 6.0 (I0=8-9, МШК). С него се свързва появата на термалния извор до Централна баня в София. Земетресението от 18.09.1858 г. с магнитуд 6.0-6.5 (I0=9-10 МШК), най-разрушителното в района, се свързва с разломна линия с направление северозапад-югоизток в подножието на Витоша (т.нар. Витошки разлом), по която са се появили нови термални извори и е наблюдавано значително разкъсване по повърхността. Това земетресение предизвиква много сериозни повреди и разрушения на сградите и е причина за избликване на минерални извори в западната част на София. През 1905 г. в западната, маргинална част на Софийската зона, се реализира земетресение с М=6.5. През 1917 г. земетресение с магнитуд M=5.3 (I0=7-8 МШК) в близост до София води до множество повреди и промяната на дебита на минералните извори в града и околните села. Земетресението е последвано от афтършокова поредица, която трае повече от една година. Софийската зона е разтърсена отново от локални събития през 1922, 1942, 1946, 1947, 1951, 1952, 1966 и 1983 години (Христосков и др., 1986). Оценката на сеизмичната опасност за Софийска зона за 1000 г. период на повторяемост варира междо 0.2 и 0.45g (Solakov et al, 2001).
Сеизмичността в Софийската сеизмична зона е свързана с маргиналните неотектонски разломи оконтурващи и включени в Софийския грабен. На Фиг. 11 са показани сеизмичните събития преди и след 1900 година преди и след 1900 година, а на Фиг. 12 – инструменталната сеизмичност от до наши дни.
Земетресението в района на гр. Перник от 22.05.2012 г., данни от сеизмична станция Витоша
На 22. 05. 2012 г., земетресение с магнитуд М = 5.6 се реализира в Софийската зона. Най-силно то е усетено в гр. Перник и близките села. Земетресението е почувствано на територията на цялата страна, в Гърция, Македония, Румъния и Сърбия. Земетресението нанася сериозни повреди на сградите в гр. Перник и околните села. Афтершоковата серия продължава повече от две години.
На Фиг. 13 е показана сеизмограмата на земетресението от 22. 05. 2012 г. в 00:00 часа GMT, регистрирано от най-близката до епицентъра сеизмична станция Витоша.
От сеизмограмата се вижда, че регистрираната земна скорост е с амплитуда, значително надвишаваща максималния размах на сеизмометъра. Това доказва необходимостта от инсталиране както на нова сеизмична апаратура - сеизмометър, така и на датчик за силни земни движения – акселерометър, в района на Централна Западна България.
Земетресението в района на гр. Перник от 22. 05. 2012 г., данни от акселерометричните станции на Националната мрежа за силни земни движения
Въздействието на земетресението от 22.05.2012 г. за гр. София е представено чрез регистрации от три основни измервателни пункта в столицата с кодове SBO, SGL1 и SGFI. Станциите отстоят от епицентъра съответно на: около 23 km - SBO (кв. Мотописта); около 26 km - SGL1 (София - център); и на около 30 км - SGFI (кв. Гео Милев). Регистрациите са осъществени със специализирано оборудване, в което основните модули са на фирмата Kinemetrics, USA. На Фиг. 15 е показана част от апаратурата на станция SGFI, а на Фиг.16 - получената скалирана 3-D акселерограма, след обработка на записа на основния трус от 22 май 2012 в същия пункт. На Фиг. 17 и Фиг. 18 са представени графиките на съответните скалирани 3-D акселерограми, получени след обработка на регистрациите от същото земетресение в пунктове SBO и SGL1.
Определените основни характеристики на въздействието от земетресението във временната и честотната област са представени в Таблица 1. За всяка от обработените 3-D акселерограми е даден: кода на станцията и условията в регистрационния пункт, отстоянието му от епицентъра, посоката на компонентата, амплитудата на максималното ускорение във временната област, максималното спектрално ускорение (от спектъра на ускоренията при 5% затихване) за всяка компонента, доминиращите честотни интервали на регистрираното енергийно въздействие и порядъка на спектъра на мощността (РSD) - характеристика на постъпилата в регистрационния пункт сеизмична енергия).
