НИГГГ

Чарлз Рихтер – създател на най-известната магнитудна скала

Чарлз Франсис Рихтер е роден на 26 април 1900 г. в Охайо,САЩ. През 1909 г. семейството му се премества в Лос Анджелис. Цялата кариера на Рихтер е прекарана в Калтех. Той става асистент през 1937 г., доцент през 1947 г., редовен професор през 1952 г.

На обществеността Рихтер е известен с добре познатата – скала на Рихтер, но той е еднакво признат в научната общност за много други приноси към сеизмологията, включително книгите му „Елементарна сеизмология“ (1958) и „Сеизмичност на Земята“ (съавторство с Бено Гутенберг, 1954 г.).

Скалата на Рихтер е разработена през 1935 г. като математическо устройство за сравняване на размера на земетресенията. Силата на земетресението се определя от логаритъма на амплитудата на вълните, записана от сеизмографи. Включени са корекции за промяната в разстоянието между различните сеизмографи и епицентъра на земетресенията. По скалата на Рихтер величината се изразява в цели числа и десетични дроби.
Първоначалната скала която е публикувана през 1935 г., е създадена само за Южна Калифорния и за конкретните видове сеизмографи, които се използват там. Разширяването на скалата за прилагането и за световни земетресения и до записи на други инструменти е започнато през 1936 г. в сътрудничество с д -р Гутенберг (д-р Гутенберг взема важно участие в разширяването на скалата, за да се прилага за земетресения във всички части на света). Съвместно с Гутенберг през 1954 г. съставят закона за повторяемостта на земетресенията, който първоначално е установен за Калифорния, а след това за цялата Земя. Законът разглежда честотата на земетресенията в зависимост от магнитуда.

Постер

Бено Гутенберг – откривател на границата ядро-мантия

Бено Гутенберг е роден в Дармщат, Германия, на 4 юни 1889 г. Той завършва университета в Гьотинген, където получава и докторска степен през 1911 г. Като студент той избира геофизиката като свое поле на работа и се присъединява към новосъздадения от Емил Вихерт Геофизичен институт.

След като получава докторска степен, Гутенберг насочва вниманието си към изследвания свързани с вътрешността на Земята. През 1912 г. Гутенберг съвместно с Гайгер представят нови резултати за структурата на твърдата Земя, определени от амплитудите и времето на пробег на сеизмичните вълни. Гутенберг определя „времето на пробег на вълните, отразени и пречупени на повърхността на ядрото, отвън и отвътре”. В най-известната си ранна работа, изследване, завършено през 1913 г., той представя първото точно определяне радиуса на земното ядро. Гутенберг определя дълбочината до ядро на 2900 км от повърхността. Той установява, че ядрото има ясна граница и уточнява скоростта на P-вълните в мантията и в ядрото (1914).

През 1930 г. става професор по геофизика в Калифорнийския технологичен институт – Калтек. Годините на Гутенберг в Калтек са белязани от изключителна изследователска дейност. Между 1931 и 1939 г. той публикува, съвместно с Чарлз Рихтер, поредица от статии, озаглавени „За сеизмичните вълни“. Тези статии предоставят основната информация за времето на пробег на сеизмичните вълни, която много изследователи използват за определяне на скоростни модели за земната мантия и ядро.

Гутенберг и Рихтер публикуват „Сеизмичността на Земята“ през 1941 г. Географското разпределение на земетресенията, представено в тази книга, предоставя част от основната информация, използвана по-късно от учени разработватващи теорията за тектониката на плочите. Гутенберг и Рихтер също си сътрудничат при разработването на магнитудни скали, използвайки различни типове сеизмични вълни така че наблюдателите да могат да определят магнитуд на плитки и дълбоки земетресения, които се регистрират на различни епицентрални разстояния. Гутенберг обобщава много от възгледите си за земетресенията и физиката на вътрешната структура на Земята в книгата “Физика на вътрешността на Земята“, публикувана през 1959 г.

Постер