Общонационални и научно-оперативни дейности на НИГГГ, обслужващи държавата

Националният институт по геофизика, геодезия и география при БАН осигурява българската държава и общество с научно-оперативна и мониторингова информация, анализи и оценки в областта на сеизмологията, геофизиката, геодезията и географията.

Институтът оперира и поддържа единствени по рода си национални мониторингови мрежи, обсерватории и центрове за обработка и анализ на резултати: Национална сеизмична мрежа, акселерометрична мрежа за регистрация и оценка на земни движения, Перманентна GNSS мрежа, мареографна мрежа за мониторинг нивото на Черно море, Система за прогноза за химичното време, мрежа за мониторинг на ултравиолетовата радиация, геомагнитна обсерватория “Панагюрище”, палеомагнитна лаборатория и геодезическа обсерватория “Плана”.

На национално ниво основни ползватели на данните и резултатите от техния анализ са: Министерство на вътрешните работи; Министерство на регионалното развитие и благоустройството; Министерство на околната среда и водите; Министерство на отбраната; Министерство на външните работи; Министерство на културата; Министерство на земеделието и храните; областните и общински управи; НЕК и други.

Чрез Националната сеизмологична мрежа, НИГГГ предоставя надеждна информация за реализираните на територията на страната и близката до нея територии земетресения, както за обществото, така и за институциите, свързани с управлението на сеизмичния риск. Това е единствената у нас инфраструктурна телеметрична система, определяща в реално време параметрите на земетресенията в България. Организираното 24-часово дежурство осигурява непрекъсната регистрация и анализ на сеизмичните сигнали с цел изпращане на своевременна информация за сеизмичната обстановка към Министерство на вътрешните работи. Към настоящия момент сеизмологичната мрежа се състои от 33 цифрови сеизмични станции и 2 локални мрежи с 8 цифрови сеизмични станции.

НИГГГ е координатор на Националния център за данни към МВнР във връзка с Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити.

Акселерометрична мрежа за регистрация, анализ и оценка на силни земни движения. Чрез националната мрежа от акселерометрични станции се извършва инструментално регистриране на сеизмичните въздействия, във вид на акселерограми, които осигуряват данни и предоставят реална информация за характера на земетръсните въздействия в района на всеки регистрационен пункт. Информацията се събира в Център за обработка и анализ в НИГГГ. Към настоящия момент акселерометричната мрежа се състои от 15 цифрови станции, разположени на територията на страната.

Перманентна GNSS мрежа. Чрез обработка и анализ на измерванията, извършени от перманентна GNSS мрежа се осъществява мониторинг на съвременни движения и напрежения на земната кора на базата на получените скорости на точките и оценка на сеизмичния риск. Броят на перманентните GNSS станции, собственост на НИГГГ, са 18.

Национална мареографна мрежа. Съвместно с Агенцията по геодезия, картография и кадастър на МРРБ и Института по океанология на БАН, НИГГГ поддържа Национална мрежа от мареографни станции по българското крайбрежие на Черно море – във Варна, Иракли, Бургас и Ахтопол. Предназначението на мареографните станции е да осъществяват непрекъсната регистрация на морското ниво.

Система за прогноза за химичното време. Системата е предназначена да предоставя навременна надеждна информация и прогнози, съобразени с нуждите на различни потребители. Системата използва три модела и предоставя прогноза за следващите три дни на почасова база за територията на страната и градовете София, Пловдив и Варна. Чрез системата се изчисляват и концентрации на приземен озон, азотен диоксид, серен диоксид и фини прахови частици. Получената информация се публикува online на сайта на Института.

Глобални емпирични TEC модели на базата на данни от CODE TEC. Тоталното електронно съдържание на йоносферата е важен параметър за разпространението на радиовълните в йоносферата. Изчислява се прогноза на критичните честоти в йоносферата на базата на модел, използващ архивни данни за критичните честоти над България и тоталното електронно съдържание. Получените резултати се публикуват на страницата на института и се предоставят на Министерството на отбраната и други интересуващи се лица и институции.

Мрежа за мониторинг на ултравиолетова радиация. НИГГГ разполага с три постоянни станции за измерване за на биологично активната ултравиолетова радиация. Съставя се 24 часова прогноза, която се публикува на интернет сайта на НИГГГ. Чрез нея и разработен калкулатор потребителите могат да проверят за допустимото време на престой под лъчите на Слънцето, както и за необходимите предпазни мерки.

Палеомагнитна лаборатория. Тя е единствената в България, оборудвана със съвременна специализирана апаратура за измерване и анализ на магнитните свойства на скали, седименти, почви и археологически останки от печена глина. Чрез извършваните в нея дейности се поддържа и разширява базата данни от археомагнитни определения на посоката и интензитета на геомагнитното поле в историческото минало, важни за моделирането на геомагнитното поле.

Геомагнитна обсерватория “Панагюрище”. Оперативната дейност в Националната геомагнитна обсерватория “Панагюрище” (ГМО “Панагюрище”) е свързана с непрекъсната регистрация на вариациите на елементите на геомагнитното поле и периодични абсолютни измервания на техните стойности. Вариациите са представени в графичен вид и се публикуват в реално време на интернет страницата на НИГГГ-БАН (www.geophys.bas.bg), заедно с информация и за локалния К – индекс, изчислен по данните, регистрирани в обсерваторията.

По данните на ГМО “Панагюрище” се дава информация за магнитни бури и други екстремни събития, свързани със слънчевата активност. Изготвят и се публикуват ежемесечни прогнози за състоянието на геомагнитното поле.

Към НИГГГ функционира Национална геодезическа обсерватория “Плана”. Тя е оборудвана с уникална астрометрична и астрономическа апаратура, GPS/GNSS приемник, сеизмометър и акселерометър и автоматична метеорологична станции. Извършват се измервания за мониторинг на слънчевата радиация и околната среда.

В Института се извършва:

• мониторинг на поведението на потенциално токсични химични елементи в крайречни геосистеми. Създава база данни за съдържанията на тежки метали и металоиди в почвите на България. Разработва се статистически модел на съдържанието на арсен в речните и грунтовите води в представителни пунктове в долината на р. Огоста;
• спелео-микроклиматичен, радиологичен и социално-икономически мониторинг.