Департамент Геодезия, e правоприемник на бившата Централна лаборатория по висша геодезия. Той е изграден и функционира повече от 65 години като единственият в България специализиран научен център по обща и висша геодезия. Департаментът е необходимо звено в групата от институти в научно направление “Климатични промени, рискове и природни ресурси” на БАН, имащи за обект на изследване Земята като планета и нейните физически полета.

1948 – Създава се Секция “Геодезия” към Техническия институт на БАН.

1951 – С постановление на министерския съвет (ПМС/31.03.1951) се въвежда координатна система 1950 г. Теоретичната основа и параметри на системата са предложени от Христов, а преходът от дейктвуващата до тогава система 1930 г. в новата система 1950 г. е извършен по негови трансформационни формули и под негово ръководство.

1955 – Секцията “Геодезия” към Техническия институт на БАН прераства в Централна лаборатория по геодезия (ЦЛГ), която през 1956 г. получава статут на институт.

1958 – Излиза бр. 1 (Книга I) на “ИЗВЕСТИЯ на Централната лаборатория по геодезия”, с което се слага началото на публикации от поредица геодезически трудове за Лабораторията. Отговорен редактор е акад. Вл. Христов.

1959 – Възстановен е Българският национален комитет по геодезия и геофизика (БНКГГ), като член на Международния съюз по геодезия и геофизика. За негов председател е избран акад. Вл. Христов. За седалище на комитета се определя ЦЛВГ при БАН. БНКГГ е създаден с правителствено решение през 1931 г. и ситуиран административно в Софийския университет. По време на втората световна война и в годините след нея е прекратил съществуването си. С мотивиран доклад до ръководството на БАН и правителството на страната, акад. Христов успява да постигне възстановяването на Комитета и в следващите години активира прекъснатите до тогава връзки с МСГГ.

1963 – Доставен и монтиран е пасажен инструмент на фирмата “Цайс” с което се поставя началото на астрономичните наблюдения за определяне на време в България. Резултатите се изпращат регулярно в службите “Еталонно време ” в Москва и Международното бюро за време в Париж.

1966 – Доставена е камера за фотографски наблюдения на изкуствени спътници на Земята, т. нар. Потсдамска камера. От синхронни наблюдения на спътника Ехо 2 се определя азимута София-Рига, като наблюденията са извършени от екипи на Лабораторията и Военно-топографската служба (ВТС) към Министерство на отбраната. По този начин се слага началото на използването на ИСЗ за геодезически цели у нас.

1972 – Централната лаборатория по геодезия (ЦЛГ) се преименува в Централна лаборатория по висша геодезия (ЦЛВГ).

1972 – Доставен е Зенитен телескоп на фирмата “Цайс”, с който и досега се извършват астрономични наблюдения за определяне на ширина на Геодезическата обсерватория “Плана”.

1980 – Съвместно с НИИГиФ се създават и издават карти на съвременните вертикални движения на земната кора на страните от Източна Европа.

1983 – Официално е открита Геодезическата обсерватория “Плана” към ЦЛВГ.

2010 – Създава се Национален институт по геофизика, геодезия и география.