Национална сеизмологична мрежа
През 1960 г. по инициатива на акад. Л. Кръстанов се създава Геофизичен институт към БАН и сеизмологичната служба от геоложки проучвания е прехвърлена в института и от 1 август е формирана секция „Сеизмология“. Секцията е натоварена да извършва научноизследователска дейност и да осъществява наблюдения върху сеизмичността. През 1961 г. е открита втората сеизмична станция DIM в Димитровград, през 1965 г. станция Павликени (PVL), през 1968 г. станция Кърджали (KDZ). В следващите десетина години развитието на сеизмичната мрежа продължава с бързи темпове. През 1970 г., започва изпълненито на Балкански сеизмологичен проект. Създадена е първата подвижна сеизмична станция, и в София е проведен третият конгрес на Европейската комисия по противозентръсно инженерство. В Геофизичен институт през 1973 г., е формирана секция „Сеизмична Механика“. По инициатива и с участие на преподаватели от секция Сеизмология, в катедра Метеорология и геофизика на Физическия факултет на СУ през 1975/76 г. започна да се чете първия самостоятелен курс по „Физика на сеизмичните вълни“, станал по-късно основа на разширения двусеместриален курс по „Сеизмология“. През 1979 г., е завършено прогностичното сеизмично райониране на страната, един от първите значими проекти на секция „Сеизмология“. Завършена е и влиза в действие обсерватория Витоша - най-добре оборудваната и високочувствителна станция в България. През период 1970-1980 г. на територията на България действат седем сеизмологични станции.
Съвременната Българска сеизмологична мрежа, НОТССИ, е пусната в действие в края на 1980 г., с което се постига ниво на регистрация и обработка, сравнимо с най-добрите системи в света. Изграждането на национална оперативна телеметрична система за сеизмологична информация, е била една необходима и съществена по замисъл и реализация за времето си, научно-организационна задача, стояща пред секция Сеизмология и Геофизичен институт на БАН.

Основната идея за центъра е да се изгради качествена система за научно-изследователска работа, която същевременно да обезпечава оперативна информация за станалите в страната усетени и силни земетресения. Оперативната информация е предназначена за държавните и мести органи на управление, за вземане на своевременни мерки при разрушителни земетресения и за бързото оповестяване на населението за създадената обстановка чрез средствата за масова информация. Конфигурацията на НОТССИ, като система с аналогова телеметрична част и с цифрова обработка на данните е първата за Югоизточна Европа.
Към НОТССИ през 1995 г., са добавени новоизградени локални сеизмични мрежи Провадия и Козлодуй. През 1996 г. обсерватория VTS става участник в средиземноморската сеизмична мрежа MEDNET с център в Рим. Разработената през 2002 г. от секция „Сеизмология“ концепция за създаване на нова карта на сеизмично райониране от хазартен тип, се използва като основа за въвеждане на европейските противоземетръсни норми (Еврокод 8). От 2003 г. България става част от европейските и световните структури за цифрови сеизмологични данни чрез проекта MEREDIAN и част от ORFEUS (виртуална европейска мрежа).
През 2006 г. както сеизмологичната мрежа, така и информационният център бяха модернизирани със съвременно цифрово оборудване и беше организирана автоматична обработка на данни. Данните в Националния Сеизмологичен център в НИГГГ - БАН се предават в реално време.
В момента мрежата се състои от 42 станции, разположени в различни части от територията на страната. При вероятност за усещане на земетресения на територията на страната се уведомяват съответните държавни органи, медиите и обществеността.


.jpg)